Животинските белтъчини са все по-подложени на критики от страна на практикуващите различни стилове на хранене вегани или вегетарианци. Относно биологичното качество, дори и ако модата клони към растителните белтъчини, науката клони към животинските белтъчини.
Белтъчините – ,,тухлите” на организма
Белтъчините са вещества от първостепенна важност и могат да бъдат наричани „тухлите на организма“, понеже тялото има нужда от белтъчини, за да се развива, да възстановява структурите си, да образува нови, да се защитава и да предава информация в нервната система.
Между макронутриентите, белтъчините са единствените, които имат второстепенна енергийна роля. Белтъчините доставят 4kcal/g, като въглехидратите, но не се използват като източник на енергия при нормални обстоятелства. Организмът използва белтъчините, за да получава енергия само, когато не разполага с въглехидрати или мазнини, за да поддържа енергийните нужди.
Белтъчините от храната се състоят от 20 аминокиселини. Аминокиселините са основни съставни част на белтъчините. Те могат да образуват стотици комбинации, които създават множество белтъчини. В зависимост от способността за синтеза на организма, има 3 вида аминокиселини:
- Есенциални аминокиселини;(не могат да се синтезират в организма, трябва да се набавят с храната);
- Неесенциални аминокиселини;(могат да се синтезират в организма);
- Условно есенциални аминокиселини;(не могат да се синтезират при определени физиологични или патологични условия).
Оценяване на качествата на белтъчините
Съществуват множество методи, признати и поддържани от Световната здравна организация (OMS) и Организация по хранене и земеделие на Съединените щати (FAO), с което може да се определи качеството на хранителните белтъчини. Като се изучават резултатите от тези изследвания на белтъчините, може да се забележи, че животинските белтъчини имат високо хранително качество, допринасят за по-добро храносмилане и подходящо съдържание на есенциални аминокиселини.
Съдържанието на аминокиселини е един от важните критерии, въз основа на които се определя качеството на белтъчините. Белтъчините, които съдържат всички есенциални аминокиселини в пропорциите необходими за организма са често квалифицирани като белтъчини с високо биологично качество или пълноценни белтъчини. Като цяло, белтъчините с животински произход са пълноценни белтъчини с висока биологична стойност (белтъчините от яйца, мляко, месо).
По-голямата част от белтъчините с растителен произход (от бобови растения, ядки и семена, зърнени култури) са непълноценни белтъчини или частично пълноценни, защото не съдържат всички есенциални аминокиселини или ги съдържат в ниско количество, следователно трябва да се комбинират с допълнителни белтъчини, за да може организмът да се възползва от достатъчно количество от всички есенциални аминокиселини нужни за ендогенната протеинова синтеза. До момента, според съществуващите достоверни изследвания, изглежда, че единствените пълноценни белтъчини с растителен произход се намират в соята.
Има все повече противоречия, когато става дума за качеството на животинските белтъчини срещу това на растителните белтъчини. В наши дни, когато вегетарианството, веганизмът и флекситаризмът са все по-широко разпространени, източниците на белтъчини с животински произход са все по-заклеймявани. В този смисъл, много е важно да имаме предвид съществуващите научни методи за изследване на качеството на белтъчините, така че да направим най-добрия избор.
Препоръките за консумацията на белтъчини трябва да бъдат колкото се може по-персонализирани. Прекомерната консумация на белтъчини може да има дългосрочни вредни ефекти. Всеядните модерни диети, най вече в развитите страни, съдържат по-големи количества белтъчини, отколкото е небходимо за дневен прием. От друга страна, за определени категории на населението, като например спортисти, деца или хора от третата възраст, консумацията на повече белтъчини е съществена за развитието или поддържането на мускулната маса и други органи и тъкани.
Противоречия относно видовете белтъчини
Дори и животинските белтъчини да имат по-добро качество от тези с растителен произход, ако анализираме съдържанието в аминокиселини, през последните години те са пренебрегвани в полза на растителните белтъчини и най вече на новите растителни хранителни продукти (киноа, конопено семе, семена и др.)
Животинските белтъчини имат недостатък да идват заедно с други хранителни вещества, което може да представлява риск за здравето, ако се консумират в големи количества. Наситените мазнини са първите хранителни вещества, които се свързват с животинските източници на белтъчини. Месо, млечни продукти, дори и яйцата, съдържат големи количества наситени мазнини, ако не се подбират внимателно. Затова се порепоръчва да се избира месо с малко мазнини, риба и обезмаслени млечни продукти, за да се осигури количеството от есенциални аминокиселини.
Ако говорим за източниците на растителни белтъчини, те доставят благоприятни хранителни вещества, като фибри, ненаситени мазнини, определени изофлавони (соя). Точно затова хранителната им стойност е по-високо оценена, отколкото тази на животинските белтъчини, дори и да не доставят всички есенциални аминокиселини.
Оптимална доза белтъчини
Дозата белтъчини, която се препоръчва за възрастни е 10-15% (максимум 20%) от общия сбор на калориите, от които половината трябва да бъдат животински и другата половина растителни белтъчини.
За възрастните, които не практикуват професионално спорт, необходимото средно количество белтъчини е 0.75г/кг телесно тегло/ ден. Необходимото количество белтъчини е по-голямо в периода на дестството, по време на бременност и кърмене и при професионални спортисти.
Равновесието е ключовата дума и когато става дума за източници на белтъчини. За по-голямата част от населението, половината от дневната доза белтъчини трябва да произлиза от растителни източници, а другата половина от животински източници.